Levski Trial: Did Count Ignatiev Betray the Bulgarian Revolutionary?

Вчера в предаването “На Фокус” по Нова телевизия се разрази спор между водещата Лора Крумова и лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов. В основата на конфликта стои твърдението на Крумова, че граф Игнатиев е съдействал за обесването на Васил Левски. Костадинов определи това като “брутална лъжа” и настоя за публично извинение към българския народ. Дискусията повдигна отново въпроса за ролята на руския дипломат в съдбата на Апостола и дали е имало съдействие от негова страна.

Какво гласи депешата на граф Игнатиев?

В центъра на дебата стои депеша от Архива на външната политика на Руската империя, датирана от 30 януари 1873 година и подписана от граф Николай Игнатиев, тогавашен върховен дипломатически представител на Русия в Истанбул. Съдържанието на тази депеша е обект на различни интерпретации, касаещи ролята на Игнатиев в един от най-трудните моменти за българската борба за освобождение. В депешата се посочва:

“Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.

Вътрешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото”.

Тълкуването на фразата “задоволително решение” е ключово. Според някои, тя показва, че Игнатиев е доволен от бързото и ограничено разследване, което е предотвратило по-голям скандал и е защитило интересите на Русия. Други виждат в това съдействие за потушаване на дейността на Левски и неговите съратници.

Отношението на Левски към руските агенти

Важно е да се отбележи и отношението на самия Васил Левски към руските агенти. В писмо до Филип Тотьо от 1871 година, Апостола споделя:

“С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал работа, без да знам, в 69-то (1869 г.), единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде – отдето е дошъл. Кога стане нужда ще го кажем с всичките му работи. Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”.

Този цитат показва, че Левски е бил предпазлив и подозрителен към руските агенти, особено към тези, които са били препоръчани от одеските българи. Той е имал опит с разочарования и е бил наясно с рисковете, свързани с работата с тях. Това отношение подчертава сложността на отношенията между българските революционери и Русия в периода на подготовката на Априлското въстание.

Контекстът на руската политика в Османската империя

За да се разбере по-добре ролята на граф Игнатиев, е необходимо да се разгледа контекста на руската политика в Османската империя през 70-те години на XIX век. Русия се стреми да разшири влиянието си на Балканите и да защити интересите на православните християни в Османската империя. Игнатиев е бил ключова фигура в тази политика и е играл важна роля в подготовката на Руско-турската война от 1877-1878 година. Britannica предоставя подробна информация за живота и кариерата на граф Игнатиев.

В същото време, Русия е била внимателна да не провокира Османската империя и да не наруши баланса на силите в Европа. Поради тази причина, Игнатиев е бил принуден да балансира между подкрепата за българските революционери и опазването на руските интереси. Това е обяснението за неговата умерена позиция по отношение на Софийското съзаклятие и за желанието му да предотврати по-голям скандал.

Какво следва оттук нататък?

Спорът между Лора Крумова и Костадин Костадинов вероятно ще продължи да предизвиква дискусии в обществеността. Въпросът за ролята на граф Игнатиев в съдбата на Левски остава отворен и подлежи на различни интерпретации. Eurocom.bg съобщава за острите реплики между двамата в предаването “На Фокус”.

В бъдеще, е необходимо да се проведат допълнителни изследвания в архивите и да се анализират историческите документи, за да се получи по-ясна представа за ролята на граф Игнатиев и за отношенията между Русия и българските революционери. Важно е да се подходи към този въпрос с обективност и да се избягват прибързани заключения.

Защо този въпрос е важен днес?

Дебатът за ролята на граф Игнатиев не е просто исторически спор. Той има и съвременни измерения. В контекста на геополитическата обстановка в региона и на отношенията между България и Русия, този въпрос продължава да бъде актуален. Разбирането на историческите факти и на сложните взаимоотношения между различните страни е от съществено значение за формирането на информирано обществено мнение и за вземането на разумни политически решения.

В заключение, въпросът за съдействието на граф Игнатиев за обесването на Васил Левски остава сложен и противоречив. Депешата от 1873 година и писмата на самия Левски предоставят ценна информация, но не дават еднозначен отговор. Необходими са допълнителни изследвания и обективен анализ, за да се разбере по-добре ролята на руския дипломат в този драматичен епизод от българската история.